Архив за етикет: нов живот

Готови ли сме да прощаваме?


Изкуството да прощаваш и да търсиш прошка – велико и благородно дело или проява на слабост?

Предлагат ни филми изпълнени с подлост, двуличие, ненавист, агресия, омраза и отмъщение. Като че ли те са решение нa всичките ни проблеми. От билбордовете крещят гръмките заглавия „Отмъщението”, все едно то е единствено и неповторимо актуално действие. Видяхте ли щастие и прогрес на някой от героите? Освен завихряне на безброй проблеми, никой не се чувства удовлетворен и свободен.

Ние имаме хубав празник, „Ден на прошката” и това не е случайно. Чрез нея се трансформира негативната емоция, която бавно и неусетно ни подкопава взаимоотношенията, здравето и успехите във всяко начинание. За това е необходимо да се замислим, кое е по-ползотворно за нас: отмъщение или прошка. В този ден по традиция е прието младите да искат прошка  от възрастните. Аз мисля, че е спешно необходимо, те да я поискат от младите. Живели са повече и имат много неуредени моменти и емоции.

Трудно прощаваме заради гордостта и така натрупваме все повече емоционална отрова. Готови сме да страдаме, заради най-различни постъпки на околните, въпреки че не сме отговорни за техните действия. Когато бяхме много мънички, нямахме подобни проблеми. Дори да се сдърпаме с някое дете, прощавахме бързо и продължавахме игрите си на воля. Всички помним тези щастливи моменти, какво се обърка, че сега сме гневни и порицаващи? Възрастните успяха да ни вкарат в техния критичен свят, съдещ всичко и всички, слагайки етикети на всеки, борейки се по между си и губейки най-вече себе си.

Въпреки гореизброеното, те не са виновни, възпитани са по този начин и това предават на нас. Дават най-доброто на което са способни. В играта на живота няма нужда да има виновни, а само осъзнаващи. Тук е мястото да спомена, че прошката е необходима, не защото другите заслужават, не защото са прави, а защото ние заслужаваме да живеем свободно, без да нараняваме себе си. Разбрахте ли, прощаваме от все сърце на другите, но всъщност прощаваме на себе си. Прошката е проява на любов към себе си.

Ако ни е трудно да прощаваме, то е защото много дълго сме се упражнявали в непрощаване. Спомнете си ранното детство и то ще ви помогне да преодолеете вътрешното съпротивление. Простете лично, на тези с които живеете. Кажете на глас „Моля те, прости ми”. Нищо повече не е необходимо. Дори не е нужно да ви отговарят. За Махатма Ганди „Умението да прощаваш е свойство на силните, слабите никога не прощават”. Тя ще помогне на сърцето ви да се освободи от затвора на собствените ви страховете, на гнева и ненавистта.  И така един след друг прощавайте на всички. После си представете тези,  които са далече или са в миналото, виждайки ги мислено. Простете на хората, за които смятате, че са постъпили несправедливо с вас. После простете на лошото в живота си и накрая на себе си. Макар, че споменавам прошката към себе си на последно място, тя е най-важната, защото ако не простиш на себе си, не би могъл да простиш на никой друг. Направете го от все сърце! Това води до голяма трансформация, цялата тежест, която дори и не сте подозирали, че носите на плещите си, се смъква и с лекота ще продължите по пътя си. А дали наистина сте простили ще разберете, когато срещнете „проблемните” хора и не изпитвате лоши чувства към тях.

Разкрих ви дарбата да прощавате, надявам се животът ви сега да бъде хармоничен, без емоционални блокажи. Успех в нейното практикуване!
Георги Котев