Архив по месеци: март 2014

Готови ли сме да прощаваме?


Изкуството да прощаваш и да търсиш прошка – велико и благородно дело или проява на слабост?

Предлагат ни филми изпълнени с подлост, двуличие, ненавист, агресия, омраза и отмъщение. Като че ли те са решение нa всичките ни проблеми. От билбордовете крещят гръмките заглавия „Отмъщението”, все едно то е единствено и неповторимо актуално действие. Видяхте ли щастие и прогрес на някой от героите? Освен завихряне на безброй проблеми, никой не се чувства удовлетворен и свободен.

Ние имаме хубав празник, „Ден на прошката” и това не е случайно. Чрез нея се трансформира негативната емоция, която бавно и неусетно ни подкопава взаимоотношенията, здравето и успехите във всяко начинание. За това е необходимо да се замислим, кое е по-ползотворно за нас: отмъщение или прошка. В този ден по традиция е прието младите да искат прошка  от възрастните. Аз мисля, че е спешно необходимо, те да я поискат от младите. Живели са повече и имат много неуредени моменти и емоции.

Трудно прощаваме заради гордостта и така натрупваме все повече емоционална отрова. Готови сме да страдаме, заради най-различни постъпки на околните, въпреки че не сме отговорни за техните действия. Когато бяхме много мънички, нямахме подобни проблеми. Дори да се сдърпаме с някое дете, прощавахме бързо и продължавахме игрите си на воля. Всички помним тези щастливи моменти, какво се обърка, че сега сме гневни и порицаващи? Възрастните успяха да ни вкарат в техния критичен свят, съдещ всичко и всички, слагайки етикети на всеки, борейки се по между си и губейки най-вече себе си.

Въпреки гореизброеното, те не са виновни, възпитани са по този начин и това предават на нас. Дават най-доброто на което са способни. В играта на живота няма нужда да има виновни, а само осъзнаващи. Тук е мястото да спомена, че прошката е необходима, не защото другите заслужават, не защото са прави, а защото ние заслужаваме да живеем свободно, без да нараняваме себе си. Разбрахте ли, прощаваме от все сърце на другите, но всъщност прощаваме на себе си. Прошката е проява на любов към себе си.

Ако ни е трудно да прощаваме, то е защото много дълго сме се упражнявали в непрощаване. Спомнете си ранното детство и то ще ви помогне да преодолеете вътрешното съпротивление. Простете лично, на тези с които живеете. Кажете на глас „Моля те, прости ми”. Нищо повече не е необходимо. Дори не е нужно да ви отговарят. За Махатма Ганди „Умението да прощаваш е свойство на силните, слабите никога не прощават”. Тя ще помогне на сърцето ви да се освободи от затвора на собствените ви страховете, на гнева и ненавистта.  И така един след друг прощавайте на всички. После си представете тези,  които са далече или са в миналото, виждайки ги мислено. Простете на хората, за които смятате, че са постъпили несправедливо с вас. После простете на лошото в живота си и накрая на себе си. Макар, че споменавам прошката към себе си на последно място, тя е най-важната, защото ако не простиш на себе си, не би могъл да простиш на никой друг. Направете го от все сърце! Това води до голяма трансформация, цялата тежест, която дори и не сте подозирали, че носите на плещите си, се смъква и с лекота ще продължите по пътя си. А дали наистина сте простили ще разберете, когато срещнете „проблемните” хора и не изпитвате лоши чувства към тях.

Разкрих ви дарбата да прощавате, надявам се животът ви сега да бъде хармоничен, без емоционални блокажи. Успех в нейното практикуване!
Георги Котев

 

Момичета кокичета.


Момичета кокичета.

Пеят птички пъстрокрили,
тръпне свежият листак,
със чадър от синя свила
руса пролет шета пак.

Спира над горите гъсти,
спира сред полята тя
и разтваря с тънки пръсти
най-сънливите цветя.

Дига гугличка и трепка
в луда радост всеки цвят
и по пъстрите му клепки
топли капчици блестят.

Асен Разцветников

Да си спомним с носталгия по отминалите хубави времена.


Стикс (на английски: Styx) е американска рок група, много популярна през 1970-те и 1980-те години с 4 поредни платинени албума. Едни от най-големите им хитове са „Лодка на реката“ (Boat on the River), „Мистър Робото“ (Mr. Roboto), „Ренегат“ (Renegade), „Лейди“ (Lady), „Бейб“ (Babe) и „Не позволявай да свърши“ (Don’t Let It End).
Групата е сформирана през 1961 година в Чикаго, Илинойс като „Трейдуиндс“ (The Tradewinds). Печели най-голяма популярност в края на 1970-те. Стикс са номинирани за Грами през 1980 година.

Поздравявам всички ценители на качествената музика. 🙂

Не прославят ли и злите хора Бога?


Въпрос 15 – Не прославят ли и злите хора Бога?

от Гари Норт

“Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата. Защото Човешкият Син наистина отива, според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!“.
(Лк. 22:21,22)

Псалмистът прогласява: “Всички Твои творения ще Те хвалят, Господи” (Пс. 145:10). Цялото творение свидетелствува за Неговата власт и величие. Бог не изкушава хората да вършат зло; изкушават ги собствените им страсти (Як. 1:13-14). Но тези действия не намаляват Божията слава. Бог прави злите хора за Себе Си, не за да ги спаси, а за да изяви Своята върховна власт над тях и техния грях. Както Фараона, злите хора са съдени и когато те са съдени, Божието име се прославя.

Бог ли създаде злите хора? Разбира се; Бог е Създателят. Прави ли Бог хората зли? Не; Той мрази злото. Създава ли Той злите хора според Своето непоклатимо и напълно неизбежно решение? Как иначе? Случайни ли ги създаде? Зли ли са те само поради някаква случайност – безлична случайност, която Бог не контролира и не е в състояние да обхване изцяло? (Накои протестантски теолози всъщност казват, че Бог не знае напълно бъдещето и това Негово незнание е основата на човешката свободна воля и морална отговорност.)

Злият ден за злите е денят на крайния съд. Бог ги е създал за този ден, точно както създаде и Сатана: “Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мен, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели” (Мат. 25:41). Огънят наистина беше предназначен за тях. Не бяха ли те, като съдове за гняв, също предназначени за това?

 

Вероятен отговор

“Бог се прославя чрез Неговото наказание на всеки грях и дори на грешниците. Въпреки това, Бог не е начинател на греха. Да се каже, че Бог създава зли хора е също като да се каже, че Бог е начинател на греха. Текстът означава само, че Бог се прославя въпреки злите хора.”

Моят отговор: Така ли казва текстът? Не казва ли, че Бог е Създателят, Който създававсяко нещо за Себе Си? Внушава ли, че грехът е резултат от “космическа случайност,” над която Бог няма контрол, или е избрал да не упражнява никакъв контрол – събитие, което осуети Неговия план за времената? Успя ли Сатана в осуетяването на Божия план? Или ще твърдим, че Бог няма изчерпателен план за времената? И ако твърдим това, на какви категорични библейски стихове ще се позовем, за да докажем твърдението си?

Използваме ли човешка логика – “Бог не е начинател на греха и следователно грехът не беше никога част от Божия план” – за да отхвърлим това, което текстът казва? Използваме ли човешка логика – “грехът не би могъл да бъде част от Божия план, освен ако Бог е начинател на греха” – да покажем, че Сатана и неговите последователи самостоятелно преодоляват Божиите надежди и план за времената? Не сме ли въздигнали Сатана в състояние на “почти Бог” във власт – същество, което може и има възможност да продължава да осуетява Божия план? Не се ли скриваме в логика от поучението на Библията? Можем ли да уповаваме на логика противна на откровението?

____________________
За допълнително изучаване: Бит. 45:8; 50:20; Съд. 14:4; Пс. 76:10; Ис. 45:7; Ам. 3:6; Деян. 3:18; Рим. 8:28; 11:36.


„Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени“.
Лука 6:37

 „Християните, които не са дисциплинирали себе си да четат непрекъснато, са оставени на милостта на своята среда. Те ще цитират тези идеи, които се разпространяват в нашето хуманистично общество. Ние трябва да бъдем хора, даващи популярните идеи, които се разпространяват в обществото, а не купчина начинаещи дистрибутори на използвани идеи, развити от хуманистите и демонистите“.

Гари Норт, „Безусловна капитулация“